Парабола

Не боли
и не зная вече коя съм
светлината е страница бяла
блещука, трепти мимолетна
като сянка на свещ в катедралата

забавям се, в тишината закотвена
и се търся в предишния вик
трябва да има обратни пътища
към болката
отшумяла за миг

Трябва да има
неподправено нещо
в живота ми отпреди раната
нещо, което да ме подсети
за истинските ми очертания

Защото вярвам, че са толкова ясни
за този, който е избран да убива
и трептят остриета в ръката му
и го чакам без съпротива