Бяло писмо

Като лебеди думите си отиват с реката
вливат се в залеза, умира денят
еднакво ненужни на зрящи и слепи
на кръговрата на песента

няма никой наоколо
няма никой в сълзите ми
брегът, есента са пленена материя
направих от неизживяното тотем
от безпорядъка в живота ми -
асиметрия

аз съм имала всичко наполовина:
ешафод без въже и любов без любов
и сега мълча, нещо в мене да пише
с охлювни дири
бяло писмо...