Защо

Защо невъзможно?
Всичко може да стане
ако изключим някои важни неща
и, сприхавите в случайността им,
минути объркана самота.

Cебе си губя и пак се намирам.
Същата непокорна любов ме тревожи,
от маранята на умората завоалирана,
и от прашинките на въпросите.

В стиха си заключвам беглите делници,
страха не от края, а от началото.
Защо е невъзможно да се върнем
към това, което вече е станало?

Laulu

Mi-e dor de-un cal sălbatic şi-un exod
De-acea derută a drumului precis
Când urşii nu-mi apar la cap de pod
Să-mi tulbure plecarea către vis

Mi-e dor să sune blond în gândul meu
Oraşele din lumea scandinavă
Cu ploi şi cu zăpezi de curcubeu -
Trecutul mort l-aş socoti epavă

Acel păcat posibil, călător
Cătându-l prin iubiri nemaivenite
Ca sorii boreali - îmi este dor
De-un cal prelung cu drumul în copite

Si tu étais

Si tu étais un poème
je te lirais dans mon lit
à la lumière d'un rêve
plongée dans les draps
de soie noire de la nuit

Je te lirais avec les yeux
et tes mots seraient pour moi
des gouttes de rosée
qui brillent dans l'obscurité

Je te lirais avec ma peau
et tes mots seraient pour moi
une pluie de pétales
ivre de parfum et de joie

Je te lirais du bout de mes doigts
et tes mots seraient pour moi
le sable d'une plage
qui frissonne sur mon corps

Mais tu n'es pas un poème
tu es un recueil tout entier
il faut d'abord te feuilleter
et t'ouvrir à la page de l'été
Il faut chercher tes traces
dans un pré en fleur ou
au pied d'une montagne inconnue

tu es là, à l'ombre d'un noyer
enveloppé de silence
Sans t'approcher
je m'imisce doucement
comme le vent
qui caresse ton visage
et pose sur tes lèvres
les senteurs de la mer

Tel un oiseau égaré
je me perds dans le ciel
presque imaginaire
et je pense:
si tu étais un poème...

Бягство

Но вратата може би я няма,
няма ги пътеките към никъде -
осъдена съм тук да пътешествам,
в пространството на малкото канарче
от клетката зазидана в прозореца...

И бягство няма - ни от себе си,
и нито от илюзии, от идоли
изваяни от кал и бяло злато.
Излизам аз от никъде и тръгвам
покрай екватора на самотата ми,

във себе си зазидана - излизам
и топлият декември ме прегръща
с мъгла и дим, и още много дни
направени от думи и поезия.
Защото нещо плаче и ме вика,

като дете изгубено в тълпата,
и като миг от детството, когато
по хълмовете бродех, за кокичета...
От никъде за никъде съм тръгнала,
но бягство няма, няма я вратата.

Parabolă

Dă-n floare o cetate şi freamătă trecutul
visam în cuibul nopţii această vindecare
Nu mă ţinti cu arcul prinţ galben cum e lutul
aşteaptă-mă la focul lunecător spre mare

Aşa i-am spus iar zorii cum rugineau alene
se prelungea cu rîul un foc fără scîntei
pîn' la cetatea nouă păstrată între gene
pe somnul jumătate închis în ochii mei

Pe somnul jumătate pe viaţa jumătate
Nu mă ţinti cu arcul prinţ palid vaporos
Cum freamătă trecutul Dă-n floare o cetate
Dansează-acum cu mine din ce în ce mai jos...

Невзаимни поеми

http://www.youtube.com/watch?v=3FqEp30Am84&feature=related

Въздушен плач е моята поезия
и живот след живот
във вселенския миг
в нови метафори се прераждат
тъжните атоми на тялото ми

и отново се сливат
в паметта на душата
вода и въздух -
копнеж и нирвана
може би в укротените морски вълни
или в стихийния стълб над океана

Самотно преливане
в невзаимни поеми
попивани в пясъка на вековете...

за миг се търсят
и намират ръцете ни
допирът им -
ръкавица от пепел...

Хипербола

Много силна вътрешна поезия
много силен вик
на беззащитното
сред глухите и кухите неща
които не ни дават нищо...

сред плашилата в царевични ниви
дървени кръстове и дрипи
под синьото небе -
измамата прогонва птиците
и храни земни зверове

добри и недобри
и глухи, кухи
в абсурдната процесия на този свят
аз викам много силна вътрешна поезия
към тези нееднакви плашила

аз чувам как мълчи под стъпките тревата
как мравките вървят
по мравешкия път
как се страхуват клоните от вятъра
и много силно
думи в мен мълчат

http://kaprizna1.blog.bg/muzika/2010/12/01/enigma-the-voices-of-the-dark.643708

Le silence des fleurs

 De toi à moi règne le silence des fleurs
qui éclôt d'une graine de soie

des fleurs oranges - tendre expansion
à flots veloutés de joie

la complicité subtile des fleurs bleues -
désir fugitif et caché

ou le silence pensif des fleurs blanches -
le déclic de leur chasteté

l'ardeur des fleurs rouges danse dans l'air
et l'espace déborde de passion

la fresque d'or de l'univers entier
jaillit du silence des fleurs jaunes

Mais quel silence de cendre envahit mon âme
quand l'ombre captive les couleurs...

Ton sourire éclôt d'une graine de soie

Parle-moi
par le silence
des fleurs!

Парабола

Не боли
и не зная вече коя съм
светлината е страница бяла
блещука, трепти мимолетна
като сянка на свещ в катедралата

забавям се, в тишината закотвена
и се търся в предишния вик
трябва да има обратни пътища
към болката
отшумяла за миг

Трябва да има
неподправено нещо
в живота ми отпреди раната
нещо, което да ме подсети
за истинските ми очертания

Защото вярвам, че са толкова ясни
за този, който е избран да убива
и трептят остриета в ръката му
и го чакам без съпротива

Pluie

Eté, paradis perdu
ta dernière pluie lave
les âmes encore vertes
des marronniers
la ville porte l'empreinte de l'eau
c'est mon signe
c'est bon signe
la flaque en forme de coeur
devant ma porte

Je plonge
dans la fraîcheur du matin
peuplée soudain
d'un chat au nez humide
et aux pieds nus,
d'une rose trémière
qui tourne sa tête mauve
et m'interroge muette
et d'une gitane
qui balaie le trottoir
et ne regarde personne

Un rayon de soleil
brille au hasard
dans mes yeux tout flotte
le coeur d'eau
le chat
et les rues
parmi les âmes
des marronniers...

Мимолетни

Есен е, есен... Тъгата дими,
измамно горят хоризонти,
горят глъбините на моите дни
под бреговете самотни.

Променя се времето и синевата,
и спомените се променят.
Като златен дъжд се ронят листата
в горите на моите поеми...

Търси ме навред, аз нямам адрес,
аз просто съм смисъл, навсякъде.
Всички пътища водят към залеза
И отвъд залеза... Чакам те.

lettre

J'attends une lettre qui ne vient pas

quelques mots écrits de ta main

à travers l'incohérence
du monde

ta main flottante dissout les mots
d'encre, de verre, de sable, de vagues

ils disent seulement ce que j'entends -

la lumière de tes doigts
leur caresse intangible

Ecris-moi

un seul mot à ton gré:
joie, tristesse ou hasard

presque rien
et moi
dedans.

Три

По три кафета пият туарегите:
първото - сладко като любовта,
второто - горчиво като живота
а третото - силно като смъртта.

Ако напусна твоя ден пустинен,
не си ми дал частица от нощта.

В напръстници
поднасят туарегите
на своя пътник-гост
кафето тайнствено.

Ако за теб
аз съм случаен гост
и като пътник си отивам -
не си ми дал любов

в напръстника на твоята душа.

Бяло писмо

Като лебеди думите си отиват с реката
вливат се в залеза, умира денят
еднакво ненужни на зрящи и слепи
на кръговрата на песента

няма никой наоколо
няма никой в сълзите ми
брегът, есента са пленена материя
направих от неизживяното тотем
от безпорядъка в живота ми -
асиметрия

аз съм имала всичко наполовина:
ешафод без въже и любов без любов
и сега мълча, нещо в мене да пише
с охлювни дири
бяло писмо...

Pluie de juillet

Mon village carpatin
est un paysage plus vaste que l'oubli
les vagues des forêts m'emportent
l'odeur du foin coupé
est l'unique parfum
que mes sens acceptent
et le collier d'églantines restera
l'unique parure de ma vanité

Les corps des bouleaux minces
je les habille
de la transparence des matins
je connais le sentier des fourmis
mais je cherche un autre chemin
lointain et inquiet comme la mer
je suis amoureuse d'un naufrage
de l'illusion que je respire
de tout ce qui s'éloigne de moi
et devient toujours inconnu

Je parle avec vous
mais je n'existe même pas
et mes paroles ne sont qu'une pluie
une pluie chaude de juillet
sur la terre de décembre...

Фиорд

Ръждивият залез
се влива в морето.
В тази северна стая
само прозорецът свети,
само
мокрите пръсти на вятъра
докосват кръвта ми
в хиляди сини галерии -

бавно,
солено
и тихо.

Кръг

Белият кръг на времето
отново плени душата ми -
семе в изстинала пръст.
И не мога да надвия тъгата.
В един обрулен спомен,
на кръстопът,
отпратих края на лятото.

С него се губят
в лабиринтен пейзаж
посоки, мечти, подслони...
Слушам ритъма на тишината -
помежду ни животът се рони.

И нямаш вина,
и нямам вина
за тези пространства бели,
за тази прозрачна, студена стена,
която сега ни разделя.

Atît de simplu

Pentru el
e atît de simplu
să plece
lăsîndu-mă cu privirile verzi
alunecate-n salcîmi
Şi se duce de parcă
nu s-ar mai întoarce nicicînd
cu paşi bătucind miezul timpului
De fiecare dată
simt cum se face mai larg în jur
şi mi se golesc braţele
ca nişte trandafiri
de partea cosită a cîmpului

Baladă retro

Si pasul veni către mine-ndoit
cărarea-ncăpându-mă toată
stăteai la o poartă de măr altoit
şi zarea murea depărtată

De nume mi-ai zis, alegeai după plac
ciudata chemare şi gravă
pe buzele tale puteam să prefac
această dorinţă-n otravă

Puteam, nu puteam, cine ştie acum
să spună - mai bine tăcere -
uitasem tot praful cules de pe drum
în pura aromă de mere

Il était une fois

Il était une fois
une fille comme moi
qui lisait en cachette
dans un champ
de pommes de terre en fleur
les contes tristes d'Andersen

Elle regardait le ciel bleu
et les nuages mystérieux
qui passent
passent et s'éloignent
vers un pays de mers...

Dans son village de montagne
à l'ombre des forêts
elle avait toujours froid
même en juillet
et réchauffait ses mains
au feu dérisoire
d'une boîte d'allumettes

Il n'y a rien après cela
tu t'endors souvenir
tu me quittes
une hirondelle blessée
veille sur ton sommeil
et la fille d'autrefois
n'existe plus
Qu'est-elle devenue?

Le vent qui vient
d'un pays lointain
le grand vent
qui caresse les mers
m'a dit que l'a vue
au pied des rochers
dans un grain d'écume...

Si lointaine...

Si lointaine et si proche

je suis sève et feuille
passagère de moi-même

dans le grand sablier de lumière
mon chagrin est celui
d'un figuier pleureur sur une roche

ainsi je voyage dans le monde
l'habite et le perds, le décante
hier encore, clapotis d'un ruisseau sur les pierres

ici et maintenant
écorce transparente de bouleau
et demain, ah, demain
résonance de ruche bourdonnante...