Защо

Защо невъзможно?
Всичко може да стане
ако изключим някои важни неща
и, сприхавите в случайността им,
минути объркана самота.

Cебе си губя и пак се намирам.
Същата непокорна любов ме тревожи,
от маранята на умората завоалирана,
и от прашинките на въпросите.

В стиха си заключвам беглите делници,
страха не от края, а от началото.
Защо е невъзможно да се върнем
към това, което вече е станало?

Laulu

Mi-e dor de-un cal sălbatic şi-un exod
De-acea derută a drumului precis
Când urşii nu-mi apar la cap de pod
Să-mi tulbure plecarea către vis

Mi-e dor să sune blond în gândul meu
Oraşele din lumea scandinavă
Cu ploi şi cu zăpezi de curcubeu -
Trecutul mort l-aş socoti epavă

Acel păcat posibil, călător
Cătându-l prin iubiri nemaivenite
Ca sorii boreali - îmi este dor
De-un cal prelung cu drumul în copite

Si tu étais

Si tu étais un poème
je te lirais dans mon lit
à la lumière d'un rêve
plongée dans les draps
de soie noire de la nuit

Je te lirais avec les yeux
et tes mots seraient pour moi
des gouttes de rosée
qui brillent dans l'obscurité

Je te lirais avec ma peau
et tes mots seraient pour moi
une pluie de pétales
ivre de parfum et de joie

Je te lirais du bout de mes doigts
et tes mots seraient pour moi
le sable d'une plage
qui frissonne sur mon corps

Mais tu n'es pas un poème
tu es un recueil tout entier
il faut d'abord te feuilleter
et t'ouvrir à la page de l'été
Il faut chercher tes traces
dans un pré en fleur ou
au pied d'une montagne inconnue

tu es là, à l'ombre d'un noyer
enveloppé de silence
Sans t'approcher
je m'imisce doucement
comme le vent
qui caresse ton visage
et pose sur tes lèvres
les senteurs de la mer

Tel un oiseau égaré
je me perds dans le ciel
presque imaginaire
et je pense:
si tu étais un poème...

Бягство

Но вратата може би я няма,
няма ги пътеките към никъде -
осъдена съм тук да пътешествам,
в пространството на малкото канарче
от клетката зазидана в прозореца...

И бягство няма - ни от себе си,
и нито от илюзии, от идоли
изваяни от кал и бяло злато.
Излизам аз от никъде и тръгвам
покрай екватора на самотата ми,

във себе си зазидана - излизам
и топлият декември ме прегръща
с мъгла и дим, и още много дни
направени от думи и поезия.
Защото нещо плаче и ме вика,

като дете изгубено в тълпата,
и като миг от детството, когато
по хълмовете бродех, за кокичета...
От никъде за никъде съм тръгнала,
но бягство няма, няма я вратата.

Parabolă

Dă-n floare o cetate şi freamătă trecutul
visam în cuibul nopţii această vindecare
Nu mă ţinti cu arcul prinţ galben cum e lutul
aşteaptă-mă la focul lunecător spre mare

Aşa i-am spus iar zorii cum rugineau alene
se prelungea cu rîul un foc fără scîntei
pîn' la cetatea nouă păstrată între gene
pe somnul jumătate închis în ochii mei

Pe somnul jumătate pe viaţa jumătate
Nu mă ţinti cu arcul prinţ palid vaporos
Cum freamătă trecutul Dă-n floare o cetate
Dansează-acum cu mine din ce în ce mai jos...

Невзаимни поеми

http://www.youtube.com/watch?v=3FqEp30Am84&feature=related

Въздушен плач е моята поезия
и живот след живот
във вселенския миг
в нови метафори се прераждат
тъжните атоми на тялото ми

и отново се сливат
в паметта на душата
вода и въздух -
копнеж и нирвана
може би в укротените морски вълни
или в стихийния стълб над океана

Самотно преливане
в невзаимни поеми
попивани в пясъка на вековете...

за миг се търсят
и намират ръцете ни
допирът им -
ръкавица от пепел...

Хипербола

Много силна вътрешна поезия
много силен вик
на беззащитното
сред глухите и кухите неща
които не ни дават нищо...

сред плашилата в царевични ниви
дървени кръстове и дрипи
под синьото небе -
измамата прогонва птиците
и храни земни зверове

добри и недобри
и глухи, кухи
в абсурдната процесия на този свят
аз викам много силна вътрешна поезия
към тези нееднакви плашила

аз чувам как мълчи под стъпките тревата
как мравките вървят
по мравешкия път
как се страхуват клоните от вятъра
и много силно
думи в мен мълчат

http://kaprizna1.blog.bg/muzika/2010/12/01/enigma-the-voices-of-the-dark.643708