Я виж ти как не ми се пише! Ама нали трябва да дам отчет, къде съм била на 29 декември 2013 и все отлагам! Сега се захващам и докъде ще стигна - не зная. Само да не допусна пунктуационни грешки, че логиката на правописните знаци на български е различна от тази на румънски.
На 29 декември бяхме на Бистрица, аз и Гаргамел. Нямаше да ходим пак там, но до Андите не може да се стигне с градски транспорт, а празничната суета винаги ми идва в повече и ми лази по нервите като стар ръждясал локомотив. На вилата в Градоман ми омръзна да ходя и да се трепя като Робинзон Крузо. А Гаргамел каза:
- Абе, я дай да ходим до манастира Йоаким и Анна, че не сме били там.
- Добре, де, там ще ходим, да изследваме и тази terra incognita на ливадите до Бистрица.
Речено-сторено: взехме автобус 98 от спирката на Н.Вапцаров(преди Хладилника) и се настанихме удобно на прекрасните омазнени столове до прозореца. Пред мен, с гръб към движението, седеше една изрусена жена окичена с шест сребърни пръстена - на двете ръце по три - и четеше книгата "Смърт посред бял ден". Времето беше хубаво, топло, небето - безоблачно и наситено-синьо, а тя четеше "Смърт посред бял ден"! До Бистрица не можах да откъсна очи от това ми ти заглавие. Други подобни акценти в автобуса не е имало. Слязохме на бистришката чаршия, пресякохме улицата и отидохме първо пред бистришкото НДК на пейките, да пием по една халба билков чай. Продават го на павилиона до Еврофутбола в големи бирени чаши, слагат и сламка, дават захар - екстра е ! Аз се излегнах на слънчевата пейка, облегнах се за малката маса и загледах хубавите брези пред мен, на фона на синьото небе. Чудна гледка ! После събрахме боклуците наоколо и ги занесохме в кофите - имаше кофи берекет, но занзибарските пехливани най-обичат да хвърлят на земята опаковките от де що са консумирали. Гледам - на покрива на плод-зеленчука до спирката пише БКП с еднометрови букви. И това е нов-новеничък покрив, чист и лъскав, захар да лижеш на него. Анахронизъм ли е това, не зная, но бистричаните си имат и хубав стадион с райграс - "Бистришките тигри"(или пък отборът се нарича така), където играе Бойко за да отсрами БКП-то под небето.
Тръгнахме надолу по ул. Ст.Стамболов - закъде без нея, тя е просто навсякъде. Спомних си как продавачката от Еврофутбол ни беше казала през лятото да не ходим до този манастир, защото трябва да минем покрай гробищата, а там има глутница кучета. И една местна баба ни беше съветвала да не ходим, понеже треволяците са високи и има много змии.
- Вие била ли сте?
- Никога.
- А тук ли живеете?
- Тук.
- И какво има около Бистрица?
- Я па не знам, не одим. Стойте и вие тука, има пейки.
- А, не, ние искаме да видим нещо.
- Нема какво, чедо, тук си стойте, на пейките. Сабале видех една утепана змия на улицата.
- Ще ходим, хайде довиждане и хубав ден. Благодаря за информацията, госпожо !
И днес му дойде времето на този манастир - на горния, "Света Петка", ходихме няколко пъти. Стигнахме до църквата, голяма, нова и красива, завихме надясно по една улица с име на храст, забравих как се казваше, а като свърши, поехме наляво и хоп: ето ги гробищата. Разположени са на южен склон, хубаво е там, слънчево, една котка се бе настанила на малка пейка до един гроб и усърдно се миеше на слънце. Оградата на гробището си стоеше, но портата беше открадната. Отсреща - пуста ливада. Улицата премина в черен път, широк, удобен, коли щъкаха по него насам-натам и ни помен от кучета и змии ! Излязохме на един баир и видяхме няколко коли и хора да се суетят около тях. Щом се появихме, веднага си тръгнаха. Брей! Ние се изплашихне от тях, а те от нас. Отнякъде кънтеше или по-точно бучеше силна техно-музика. Ужас ! Гръмна ми главата ! А какви мелодични песни имаше едно време: Детелини, Хризантеми, Домати биволско око и за цялата ботаника ! Гледайте сега снимките, за да видите откъде сме минали. Ливади, баирчета, сухи високи декоративни треви под синьото небе, в далечината - мастилени планини, зад нас Витоша леко напудрена с бял снежец - беше такъв ден за чудо и приказ! По ливадите стоят разпилени огромни кръгли камъни дошли от планината, а някакъв местен каменоделец обикаля и ги превръща в скулптури. Не можах да влизам навътре в полето да ги разгледам, защото тревите горяха, някой беше запалил растителността. До манастира има около 3 км, разходката беше приятна и съвсем скоро стигнахме. Намира се в местността Мали дол. Малко преди входа има каменна чешма и голяяяма каменна скулптура направена от гореспоменатия майстор. Представлява майка прегърнала децата си. Така си го интерпретирам аз - а в основата пише: Йоаким и Анна. Спряхме се тук, аз си наливах водица, а Гаргамел отново се зае да чисти наоколо. После влязохме на двора - има внушителни вековни дървета, малка църква, битова постройка, брезички, борове и овошки, пресен гроб и две сладки силно мъркащи котки: едната е ангорска, а другата - късокосместо сиво мъниче с бели чорапи. Дадохме им да папат нашите сандвичи и ги снимах. Много са сладки, нали ?
Разбрахме, че църквата е сравнително нова, но е построена върху некропол от четвърти век. Калугери няма, има един млад свещеник, котките и това е. На полянката срещу манастира някакви пируващи зевзеци се бяха настанили около дълга маса натрупана с ядене и пиене, а други играеха футбол и викаха като разпрани. Аз не съм религиозна, но смятам, че на такива места трябва да се пази тихо и да се има респект.
Върнахме се по друго трасе и излязохме на пътя за Железница. Това трасе е по-лесно, до шосето има само 2 км. Подухваше лек ветрец, минахме между насаждения от млади борчета, през голи ливади, но все по черен път, не през пущинака. Тези места се водят Плана планина, спокойни са, хем има панорама, хем няма изкачване и перипетии. Продължихме по шосето напред, към Железница, и след малко стигнахме спирката, представляваща една постройка като консервна кутия, нещо средно между заслон и кенеф. Има и дървена пейка вътре. Беше още рано и не ни се прибираше, затова пресякохме шосето и се поразходихме по един страничен асфалтиран път, който води до обиколната пътека "Галунка". Само че този ми ти път се намира на сянка и разликата в температурата беше осезателна, по листата и тревите имаше скреж, гората лъхаше на студена влага - отказахме се. Върнахме се на спирката и веднага дойде 98. Прибрахме се в София, както винаги става :)
