sâmbătă, 31 mai 2014

Julio Cortázar, Un pequeño paraíso

        Julio Cortázar e un pod peste toate situațiile fără ieșire - în povestirea " Un mic paradis" ne spune că există mai multe feluri de fericire și că oamenii ar fi fericiți dacă li s-ar injecta în sânge peștișori de aur mici-mici cât niște stropi de lumină. Ar rătăci peste tot în arborele venelor și arterelor noastre, ne-am îndrăgosti când s-ar reproduce în inimă unde s-ar distra pe tobogane, lacuri și cascade (iubirea nu există, iubirea e nevoia de iubire, de imposibil și de pești Aholoți, dar asta e o alta povestire) și am trece printr-un curcubeu de emoții când s-ar furișa în alte organe (hm!). Prevede chiar și un ser special pentru descompunerea, dizolvarea și eliminarea peștișorilor morți. Fiecare cetățean e apelat să-și injecteze câte două sau trei fiole pe lună, pentru că peștișorii se înmulțesc uimitor de repede și coeficientul mortalității crește cu timpul.
      Un mic paradis care nu-i pe buzunarul oricui, deci guvernul generalului Orango ar trebui să propună săracilor credite cu dobândă pentru nevoia de fericire și până la urmă întreaga afacere ar ieși scump, având în vedere că prețul peștișorilor și al fiolelor e 20 de dolari. Astfel e necesar un venit de câteva milioane de persoană pe an, și dacă observatorilor internaționali asta li s-ar părea un impozit imens, cetățenii statului ar fi convinși că fericirea merită toți banii. În cazul unei penurii de fiole, s-ar putea apela la piața neagră unde se găsesc tot felul de mărfuri și pe care guvernul o tolerează spre bucuria poporului.

    "În sfârșit, ce mai contează sărăcia, când se știe că fiecare își are peștișorii lui de aur și în curând va veni ziua în care o nouă generație îi va primi la rândul ei și va fi sărbătoare, și vor fi cântece, și vor fi dansuri."

***
...iata de ce toți îl iubesc pe Julio...

vineri, 16 mai 2014

дом

Ралф Емерсън казва: "Всяка стена е една врата."
за мен всяка врата е стена
прозорецът също е стена, пясъчен замък и
гробница за прелетни птици
хранилище за восъчни криле
пропаст, в която се хвърлям
с надеждата да полетя
всяка стена е Сахара.
червеникава прах и жужене на диви оси
в ъглите - паяжини и мъртви мухи
зазидана в стената - поезия.
за мен всяко стихотворение е дом
с прозорци от пясък. но виждам, аз виждам
през тези прозорци от пясък и червеникава прах
през восъчните криле и скалистите стени на пропастта
аз виждам накъде ме води пътят
и вятърът:
всяка една посока е Сахара.

miercuri, 7 mai 2014

богове-роботи


робот и роб  правят това, за което са програмирани
робот-роб с по-висш интелект създава роботи-роби
и така нататък по йерархията
един мегалегион от роботи населява синята планета -
този хипермаркет от роботи с богата палитра от модерни роботи-роби-анаероби
движим се в душни пространства
добре оборудвани с влагоуловители, канцерогенни ароматизатори и климатици -
където се тровим/творим едни други
където се продаваме и купуваме едни други
където трептят неонови букви и всички светлини са еднакви
и всички души са еднакви. носим весели шапки на клоуни
покланяме се на матрицата

а навън цветята и дърветата дишат, вървят, отминават ни...

не знам дали някъде там, в огромните халета, някой от нас е достатъчно жив и достатъчно себе си
за да се разбунтува вътрешно, да премине през стените-екрани
които имитират живота
дали свободата я има наистина, макар и невидима, микроскопична
като бацил в капка вода, като вирус в бодлива черупка
да се заразим от нещо истинско, да избягаме от холограмата
с безброй витрини и реклами, с войни и противогазове
борси пари индекси баркодове
не ни трябват сиви извънземни, влечугоподобни, мултиизмерни хибриди
ни ангели с кожа златиста и очи  виолетови
ни дяволи с червени рога, избягали от средновековния пъкъл
ние сами сме си извънземни: проектираме се
програмираме се, унищожаваме се
безчувствени, егоисти, предатели
богове и роби едновременно
вероятни реалности направени от зъбни колела
и солени сълзи - разяждаме се отвътре
разпадаме се, няма никой

никой

sâmbătă, 3 mai 2014

убийството на агнетата

изхвърлена в калта найлонова торбичка
с надпис "Thank you!" под жълт емотикон :)
O, thank you, people, thank you very much!

наоколо стъпки  запътили се към хипермаркети и mall-ове
като агнета-мъченици на заколение по агньов ден
като кучета кротки към въжето за тричане
(на светлите празници  убиват животните,
през тъмните делници ги канонизират)
стъпки изпаднали в транс на тротоарните плочи
вцепенени, размазани, аутизирани
обути в джапанки от лев и петдесет
сигнално жълти стъпки залепени
за мръсния въздух, за дървета и стълбове
натежали от гроздове-обяви: "ремонт на подвизи"
"заем за пенсионери със собствено жилище"
между разкашкани от дъжда некролози -
"Мир на праха му" под скръбен портрет
и силиконови стонове на чалга-певици - о, боже, о, тенк ю so much! :(
на улиците с дълги имена - произнасят се със завързан език:
свети архимандрит авксефарфулавроктоподский
стъпки на черепи, на шкембета и скелети
поглъщат пластмасови гозби овкусени с отрови
повръщат ги в луксозни безплатни тоалетни
във фоайетата на същите молове
разболяват се - не разбират, изплюват си червата - не разбират
замайват се, залитат - не разбират
пият лекарства за хамстери
не разбират, умират.
For everything - thank you again!
стъпки-клошари превъплътени в хлебарки
пренощуват в кутии от европейска салата
телефонни стъпки предлагат настойчиво
безкръвни операции на катастрофирали роднини
бацили вируси смъртоносни пандемии 
спално бельо от петрол, сладолед от петрол, годжи-бери
цифровизация канализация декодери наколенки чалготеки "шоА"
дипломи за "вишу" таблети ЕГН-та йехови ножове фактури фрактури
мокри поръчки, госпожо, call now!
стъпки-уши запушени с електрошокове и ледени кубчета
кънтящи ехтящи взривяващи се над виенски колела и панаирщина
мениджърски и супервайзорски стъпки, стъпки на квартални "меринджеи"
диджеи злодеи корифеи ехидно хилещи се на плазма-дисплеи
и палачи-пигмеи: Тhank you for your service, I am fine!

vineri, 2 mai 2014

песен за ничия душа

как се казва този чужд баир?
а следващият, който не се вижда?
а тази букова гора с измамни пътища?
вървиш и в сянката й потъват посоките...
под гъстите клони намират подслон
уморените стъпки на самотните скитници  
за мен остава крясъкът на бухала
там някъде, в другата приказка
и къща от горчивина, безименна
и къща-книга от горчивина
с отворени стени  изписани
с най-тъмното мастило, с думи-пътища
душата ми е светла пеперуда
забодена с карфица на прозореца
не може да отлитне другаде
как се казва този чужд подслон?
как се казва този чужд живот?
а следващият, който не се вижда?
вървиш и в сянката му потъват посоките...