Кръг

Белият кръг на времето
отново плени душата ми -
семе в изстинала пръст.
И не мога да надвия тъгата.
В един обрулен спомен,
на кръстопът,
отпратих края на лятото.

С него се губят
в лабиринтен пейзаж
посоки, мечти, подслони...
Слушам ритъма на тишината -
помежду ни животът се рони.

И нямаш вина,
и нямам вина
за тези пространства бели,
за тази прозрачна, студена стена,
която сега ни разделя.