богове-роботи

робот и роб  правят това, за което са програмирани
робот-роб с по-висш интелект създава роботи-роби
и така нататък по йерархията
един мегалегион от роботи населява синята планета -
този хипермаркет от роботи с богата палитра от модерни роботи-роби-анаероби
движим се в душни пространства
добре оборудвани с влагоуловители, канцерогенни ароматизатори и климатици -
където се тровим/творим едни други
където се продаваме и купуваме едни други
където трептят неонови букви и всички светлини са еднакви
и всички души са еднакви. носим весели шапки на клоуни
покланяме се на матрицата

а навън цветята и дърветата дишат, вървят, отминават ни...

не знам дали някъде там, в огромните халета, някой от нас е достатъчно жив и достатъчно себе си
за да се разбунтува вътрешно, да премине през стените-екрани
които имитират живота
дали свободата я има наистина, макар и невидима, микроскопична
като бацил в капка вода, като вирус в бодлива черупка
да се заразим от нещо истинско, да избягаме от холограмата
с безброй витрини и реклами, с войни и противогазове
борси пари индекси баркодове
не ни трябват сиви извънземни, влечугоподобни, мултиизмерни хибриди
ни ангели с кожа златиста и очи  виолетови
ни дяволи с червени рога, избягали от средновековния пъкъл
ние сами сме си извънземни: проектираме се
програмираме се, унищожаваме се
безчувствени, егоисти, предатели
богове и роби едновременно
вероятни реалности направени от зъбни колела
и солени сълзи - разяждаме се отвътре
разпадаме се, няма никой

никой