от дъжд и светулки поеми...
отварям вратата на пътя
и тихо
излизам
от времето
далече зад мене остава
бездомното минало
ничие
разлистени думи и стъпки
крайпътни
забравени
истини
по вятъра драскам посоки
коя си? разпитва тревата
безмълвна вървя си по пътя
и става бял стих
тишината
Niciun comentariu:
Trimiteți un comentariu
Rețineți: Numai membrii acestui blog pot posta comentarii.