Филм: " 25 цента" (Two bits)

      Обичам филмите, които имат душа. И мечта... И рядко ми се случва да попадна на такъв, защото напоследък телевизията бъка от блудкави „продукти”  без сол и пипер, предназначени за масовия вкус и консумеризма. Но снощи, след кратко цъкане насам-натам по програмите - Еврика! - намерих филм, който не само става за гледане, но отгоре на всичко има душа, мечта и философия... Става дума за филма „25 цента” (Two bits) на Джеймс Фоули, по сценарий на Джоузеф Стефано, с участието на Ал Пачино. Действието се развива в Южна Филаделфия, в едно горещо лято на 1933 година, по време на Голямата Депресия. Дженаро, бедно момче на 12 години, мечтае на събере 25 цента за да отиде на кино(толкова струва билетът с намаление до 18 часа, после става 50 цента) – чудо невидяно дотогава в неговия град. Рекламна кола обикаля пустия и прашен град и от мегафона един глас подканва хората: „Избягвайте от Депресията и от жегата! Елате на кино „Ла Палома”! „ Дженаро няма баща, майка му е вдовица, дядо му (Ал Пачино) е болен и всеки момент се очаква да умре. Всички са бедни, пазаруват на вересия или крадат картофи и ориз от бакалията, а бакалинът ги оставя да избягат. Лекарите прегледат болните без пари, работа не се намира, Америка е в депресия и бедното италианско момче няма как да събере цената на билета с намаление: 25 цента. Но да се върнем в началото: по улиците на града се движат два кортежа – една сватба и едно погребение. Срещат се точно срещу църквата и става сбиване – оказа се, че двете събития са предвидени за 10 часа. Булката е суеверна и се страхува, че погребението е поличба, която предвещава, че скоро ще остане вдовица. Младоженецът започва да раздава юмруци, а мъжете, които носят ковчега не му остават длъжни и го събарят на земята. Дебела сватбарка облечена в червена рокля ръси краден ориз за щастие, а настрани влюбена двойка се целува и  не обръща внимание на нищо... Дженаро гледа и се пита как могат да се веселят хората на фона на цялата беднотия и безизходица, но светът върви напред въпреки това, така че и той би могъл да ходи на кино, ако намери пари за билет. Колата продължава да се върти из града и да подканва хората да избягат от жегата и от Депресията в кино „Ла Палома”, където се прожектират два филма: един за сватба, а другия за погребение – ирония на съдбата. Дженаро има на живо и сватба и погребение,  две в едно, но киното го примамва с  нещо необяснимо и красиво като самия рай, където съвсем скоро ще се пресели и дядо му(Ал Пачино) и ще му остави като наследство монета от 25 цента... Но момчето много обича дядо си и не иска той да умре, така че се опитва да прави и невъзможното, за да намери пари. Лекарят му дава 10 цента и го праща да му чисти печката и да изкара пепелта (нещо, което не успява да свърши, защото жената на лекаря се обесва в мазето и момчето избягва ужасено), бакалинът му дава и той 5 цента за да придружи една побъркана от глад женица до дома й, майка му изважда от чекмеджето други 10 цента(цената на една консерва домати), и ето че сумата е налице и Дженаро хуква щастлив към киното, слага монетите в чинията пред касиерката, която си пудри лицето в огледалото и му показва часовника: 18,05, значи билетът струва вече 50 цента. Разочарование, тъга, умора... Колко много труд да стигне човек до мечтата, а времето, случайността или съдбата размахват пръст и казват: бегом марш, мечтата струва двойно!  Дженаро се прибира тъжен вкъщи и ляга на двора до дядо му, а старецът го пита защо се прибира толкова рано от киното. Дженаро му отговаря, че вече не иска да ходи на кино, уморил се е да гони мечтата, тя е невъзможна, тя е блян... Тогава Ал Пачино му разказва как е дошъл в Америка с параход, как всички в родния Абруцо, Италия, го убеждаваха, че е невъзможно да стигне до новия свят, но той не е престанал да вярва, че мечтите могат и да се сбъдват и ето го тук. И казва на Дженаро: „ Искай! Искай! Не преставай да искаш!” Една култова реплика, една частица от душата на филма... Разказва му още как се е запознал с бъдещата си жена на парахода, как са се оженили и какъв тежък грях има той на сърцето, грях, който не му позволява да умре. А иска, болен е, страда. Смята, че когато се роди човек, Бог започва да му строи къща на небето: за всяко добро дело слага по една тухла, а за всяка лошотия сваля по една. Когато къщата стане готова, човек умира и отива в рая. Дженаро иска за знае повече за греха на дядо му и той му разказва, че заради едно глупаво поверие е наранил душата на едно невинно момиче и това момиче днес е стара и нещастна жена и именно тя трябва да му прости. Поверието гласеше, че който момък е девствен в часа на сватбата, ще остане девствен цял живот. Тези думи са се втълпили дълбоко в съзнанието на дядо му тогава и той е подлъгал едно невинно момиче да му се отдаде, обещавайки му, че ще се ожени за него. Момичето му е повярвало, но остана излъгано: дядо му се оженил за баба му. А по-късно, преодолявайки мъката си, момичето също се омъжило, но младоженецът е разбрал, че не е благочестива и я е пребивал от бой... И тъй, Дженаро трябва да отиде при нея и да й иска прошка от името на дядо му, което и прави, връща се с прошката, дядо му умира и от ръката му пада на земята монетата от 25 цента – наследството, което му беше обещал. Съседи и роднини се събират да приготвят мъртвеца за последния му път, а Дженаро отива на кино, на среднощна прожекция. Дава парите на касиерката, получава мечтания билет и влиза в салона. И изведнъж чува гласа на дядо му, който му казва, че в рая е също толкова хубаво като на кино ...

   В живота е така:  мечтата си играе с теб на криеница и тъкмо когато си мислиш, че ти е в кърпа вързана, случайността ти я отнема. И ти казва: Закъснял си с 5 минути, мечтата струва двойно...