Шърли Маклейн, Камино

     
       Човекът е човек, когато е на път, когато върви. Тогава забравя да бъде звяр, става по-чувствителен, научава се да "вижда" небето, облаците, дърветата, цветята, насекомите. Открива себе си, помъдрява, става частица  от  природата. Хубаво е да пътуваш със стъпките и с ума до някаква цел, която и да е, до някакъв край, особено когато пътят е дълъг и труден.
        Шърли Маклейн, за моето огромно учудване, е изминала съвсем сама 800 км пеша за 30 дни, на възраст над 60 години! И описва това пътешествие в книгата "Камино", която в момента чета. Пътят (El Camino) се намира в северна Испания, в Пиринеите, започва  от Saint-Jean-Pied-de-Port(на френската граница) и завършва в Сантяго де Компостела или пък на Финистере(краят на земята), на брега на Атлантическия океан. "Според легендите дългият около 870 км магически маршрут минава точно под млечния път и отразява енергията на звездите над него."  Не знам дали е така, по всяка вероятност не е, но който изминава такова разстояние пеша в дъжд и жега, само с една раница на гърба, спален чувал и дъждобран, шише с вода и малко храна, е направо герой.
      Актрисата казва, че не знае защо е тръгнала, че не е религиозна и поклонничеството не я вдъхновява. Но Холивуд и филмовата индустрия й бяха омръзнали,  чувстваше се впримчена "в някакъв омагьосан кръг от рушаща се порядъчност, чувствителност и духовност" и имаше нужда от пречистване чрез сливане с природата. В Камино търсеше духовност, себепознание, освобождаване от старите ценности, пораждащи конфликти в живота й. Искаше да види колко ще издържи, какви са границите на човешките сили. Аз познавам само пътеките на Витоша, Лозенска и Плана планина и съм вървяла най-много по 20 км на ден и пак ми е било трудно и понякога страшно, но тя е извървяла по над 30 км на ден през планини и дерета, по пътеки и натоварени шосета, села и градове, гъсти гори и ниви, съвсем сама, ако не се броят другите поклонници от разни националности, все чужди хора, всеки за себе си. В началото ядеше само сушени сливи и пиеше вода с витамин Ц(вода си наливаше от чешмите по пътя). Отслабнала е  с 5 кг за десет дни. Вечер - гъбена или пилешка супа в кухните на заслоните. От селски магазинчета си купуваше кисело мляко, ядки и плодове за обяд. Вървяла е през кал до прасците, изгубвала се е, щяла е да падне в пропастта, излезли са й пришки на краката, нападнали са я кучета, спала е на мръсни нарове, прогризани от плъхове, тя, великата холивудска актриса, с много хора в една стая, хъркащи, кашлящи, всякакви. Но "Бях абсолютно щастлива и част от всичко, което ме заобикаляше." Минала е направо през дъгата там, където тя докосваше земята. Превърнала се е  в съзнание на цвете и в капка дъжд.
       Радвам се, че открих тази книга, интересна е, но прескочих пасажите за сънищата, миналите животи, кармата и  ангела-хранител. Не вярвам в такива неща.

        Цитат от "Камино":

        "Връхлетя вятър и довя дъжд и аз си сложих жълтата пелерина. Сега пътят беше изровен, с дупки, пукнатини и камъни, които се ронеха под краката ми. Миризмата на пот и прахоляк се засилваше от дъжда и вятъра. Под напора на вятъра и дъжда не усещах раницата на гърба си. Тя се лашкаше от едната на другата страна. А аз залитах, губейки равновесие, но се радвах на чувството на защитеност под  мушамената пелерина. Хлъзгах се надолу по склоновете и се безпокоях да не изгубя жълтите стрелки."