Пари малко, ден голям...

     - Какво става - пита синът ми - как сте?
    - Добре сме, четем.
    - Какво му е доброто - пари малко, ден голям... (има и още, цензурирам го).

      А сега разширявам темата за това ми ти добро, малкото пари и големия ден.

      Мацата извади късмет, че днес е студено и сме вкъщи. Прибрахме я и сега спи на нейния чаршаф, просната по корем и дълга като гущер. От време на време мрънка нещо с въпросителен тон: "Мрън - какво, а? Какво?" Нищо, мацо, само си прелиствам книгата - чета "Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба" от Чарлз Буковски. Харесва ми, за разлика от " Пощата" и "Фактотум", които са доста цинични. Стихотворенията му също ми харесват, защото са живи и истински, но не мога да ги намеря на библиотеката, нито на пазара за книги. Намерих само "Любовта е куче от ада", за почти 20 лева, на книжарницата на Славейков. Бих предпочела друга стихосбирка, с друго заглавие, например: "Последната нощ на земните поеми", бла-бла, в която не става дума за любов и конфитюр от звезди. Той също е имал котки - цели девет, не че ние имаме. Само взимаме мацата от време на време, когато е студено и не излизаме.
     Днес няма да ходим никъде, духа силен вятър, а вкъщи имаме два хляба. Вчера бяхме натам-насам, на библиотека и по централните градинки. Не обичам паркове, но ми омръзна и Витоша, и околните села. В парковете е шумно, има много хора, старци, бебета, деца, гълъби и музиканти, които ти надуват главата. Поне снимам лалета, много ги обичам. Снимах и алпинист-мияч на прозорци, ето го, супер е! В центъра кафето е скъпо, трудно се намира кафе от 40 стотинки. Но ето, че вчера намерих, бяхме се настанили на пейка пред "Света София", бяхме си купили сармички и черен хляб от бункера Била на Раковски, и след като се нахранихме, извадихме книгите за голямото четене на припек и ни се допи кафе. Свърнах по Раковски, там където ел-таблата са изрисувани, и купих кафе от първия павилион. Чашата беше хартиена, хубава, но бъркалката веднага се стопи, толкова беше тънка. Отначало придоби форма на стик за голф, после на геврек - приличаше на кучешка опашка. Извиках продавачката и й казах, да не прави такива икономии, че ще ме хване рак и не мога да бъркам. Показах й бъркалката - сега изглеждаше като въпросителен знак - но тя направи гримаса и ми отговори, че не зависи от нея.
     Върнах се на пейката с кафето, около нас щъкаха гълъби, бяха изцапали всичко, посерковци с посерковци, и вдигаха голям прахоляк. Лошото е, че наблизо няма тоалетни - двете химични са заключени с катинари от продавачите на сувенирни покривки и парцалки, настанили се отстрани на катедралата. Не съм мераклия да влизам в химична тоалетна, последния път за малко не умрях от смард на урина и някакъв химикал. Тръгнахме към Централните хали, там има безплатна тоалетна. Нямаше какво да напазарувам повече, а и на халите е скъпотия. На Била също е скъпо, но понякога има зелеви и лозови сармички от 4.50 лв/кг. По принцип влизам в Била-та в подлеза пред Университета, понеже се разхождам в градинката до Паметника на Съветската армия, но сега открих още една Била на Раковски, до площад Славейков. Едва видяхме входа, една дупка, а самият магазин се намира под земята, слиза се с ескалатор, сложно е, но добре, че го има да спаси положението в зоната. И като си помислиш, че над земята е пълно с магазини за всевъзможни скъпи боклуци, никому непотребни! А храната е под земята. Ужас!
      Вече ме е страх от ескалатори, гледах по новините, че онзи ден един човек е пострадал лошо на "Младост 1": друг е загубил равновесие и се е сгромолясал върху останалите, които са паднали по ефекта на доминото. Най-долният е пострадал най-лошо, има прорезни рани по краката и се намира в болница. Никой не му е подал ръка, нито е натиснал копчето "Стоп", напротив: всички ги прескачаха и настъпваха и бързаха нагоре. Джунгла е градът и масово не се спазват наредбите - видях младежи и девойки да пият бира в метрото и по ескалаторите, да се хранят, да говорят кресливо, да се блъскат. А контрол - йок.
    Пред ЦУМ миеха тротоара, хубаво. Влязох в Лидл, купих овесени ядки, грейпфрут, шоколад и сирене "Ливади", излязох, напълнихме шишетата с топла минерална вода и се прибрахме. Четенето започна.
      Сега пак четем и двамата с Гаргамелчо. След малко привършвам "Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба" и започвам "Нощни улици на лудостта". Не знам дали ще ми хареса. Време е да открия нов американски писател и поет битник. И нов град за разходка.
      А мацата спи и не й пука за нищо.