Не искам чай от каркаде

             Стоя пред рафта "Нови книги" и чакам да ми се изпари водата от ръцете. В тоалетната на библиотеката отмих следите от писанията на Чарлз Буковски  - дойде ми в повече. "Нощни улици на лудостта" не я дочетох - съдържа кратки разкази, тоест същото голямо ла*но от романите, само че на малки порции. Дневникът "Капитанът..." ми хареса, стиховете също, но останалите му книги са прекалено вулгарни за мен. Може би Алън Гинсберг, Езра Паунд, Шерууд Андерсън, Боб Дилън, Лорънс Ферлингети и Бъроуз са по-умерени в описанието на бийтпоколението - оставям ги за друг път.  Сега търся нещо различно като стил и фабула. Почти нищо няма, само стихосбирки - пеперудени книжлета с конфитюрено съдържание. Привлече ми вниманието корицата на романа 'Изхвърляне" от Хакан Гюндай.  Прелиствам го и чета: "Не забравяй, че времето е домът на онези, които нямат къде да отидат." Я! Харесва ми!. Взимам книгата, излизам от библиотеката и си купувам един чай от планински билки. На площад Славейков има малко кафене с евтини напитки - чаят струва 25 стотинки, а кафето 30. Сядам на пейка в близката градинка с фонтан и много гълъби. В павилиона до нея има пици по 1 лев. Чаят е вкусен, ароматен, горещ. Гълъбите се въртят наоколо, чакат подаяния. На останалите пейки хора ядат пици по левче и пият кафе по 30 стотинки - кошчетата за боклук са пълни с картонени чаши като моята.
     Вчера на Бистрица ме прецакаха с чая: аз поисках мента и получих каркаде. Продавачката взе една кутия, на която пишеше "Мента" и заяви тържествено, че има мента. Но като накисна торбичката, водата почервеня и аз я попитах какво е това боядисано нещо. Каркаде било, забравила е, че е смесила торбичките в кутията. Каркадето съдържа изкуствени оцветители и ароматизатори и има вкус на сок от химикали. Казах й, че искам чисти билки, а тя ме прати по ливадите да си бера. Много беше учтива, как успя?
     На булевард Витоша заведенията са пълни. Скъпи и пълни. Гледам в чиниите и чашите по масите: картошки, макаронки, биричка - и всичко това на безумни цени! Сядам на слънчева пейка до леха с кичести жълто-червени лалета, отварям книгата. Ще видим дали е мента или каркаде. Четенето започна.
      Хакан Гюндай е роден през 1976 година и вече има публикувани 7 романа. От турските писатели познавам само Орхан Памук - прочетох  разказите за Истанбул и есетата "Други цветове".
      Започвам "Изхвърляне". След първите няколко страници ми става ясно, че скоро няма да има действие. "Защото от останалите хора го делеше безкрайно голямо разстояние." "Стената от болка зад очите му не допускаше никого вътре." "Не съжаляваше, че е убил себе си, макар и насън."  Аха, сега ще има от умрял писмо. Харесвам екзистенциализма, абсурда, магическия реализъм.
       Междувременно слънцето взе да препича силно, заболя ме главата. Взех метрото за една спирка до централните хали. Посетих магазина за дрехи second hand на Екзарх Йосиф в началото на пазара. Момчето на касата ми разказа, че никога не си купува дрехи по интернет, иска да ги пипа и пробва, да бъде сигурен, че ще му станат. Предпочита да носи дрехи втора ръка, има и запазени, и нови, а парите по-добре да ги инвестира в нещо. Само вендъж си е купил по интернет някакво яке, което не му е било удобно и не го носи. Съгласна съм с него, и аз се обличам от тази верига. После отидох до Лидл, купих разни лакомства за нас и за мацуни, пак си налях термална водица и хайде на метрото.
     В градинката пред банята има Фестивал на меда и си купих голям буркан мед от магарешки бодил. Лекува болно гърло и кашлица, а аз се че чудя какво да лекувам по-напред - болежки Бог дал. Вие ми се свят и не мога да спя, но срещу виене на свят мед няма. Попитах пчеларката дали е сигурна, че пчеличката е кацнала точно там, на магарешкия бодил и не на друго цвете. Даде ми да опитам, опитах и горски билки, акация, кориандър, полифлора. Показа ми и снимки на цветни ливади и каза, че общо взето знае къде кацат пчеличките й.
    Вкъщи съм и чета - героят си прави самоанализ, после вади пистолет от чекмеджето. Май ще се самоубие, но не се знае кога - може би в миналото или наум. Влюбен е, а любимата му е умряла.
      "Обичта представляваше въже, с което катерачите се връзваха един за друг. Ако единият паднеше, въжето трябваше да се среже, за да може другият да оцелее. Само че обичта беше толкова дебело въже, че не можеше да бъде срязано, и в крайна сметка всички падаха."
         Определено не е каркаде.