песен за ничия душа

как се казва този чужд баир?
а следващият, който не се вижда?
а тази букова гора с измамни пътища?
вървиш и в сянката й потъват посоките...
под гъстите клони намират подслон
уморените стъпки на самотните скитници  
за мен остава крясъкът на бухала
там някъде, в другата приказка
и къща от горчивина, безименна
и къща-книга от горчивина
с отворени стени  изписани
с най-тъмното мастило, с думи-пътища
душата ми е светла пеперуда
забодена с карфица на прозореца
не може да отлитне другаде
как се казва този чужд подслон?
как се казва този чужд живот?
а следващият, който не се вижда?
вървиш и в сянката му потъват посоките...