Бистришко бранище

    Днес, 18 юли, ходихме до хижа "Алеко" пеша, тръгвайки от Бистрица, и слязохме пак пешачката до Симеоновските езера - 8 часа път и колко км не знаем(май са 18). Отначало решихме да идем само до водопад "Самоковището" на река Бистрица - много красиви и силни водни прагове(не ми излязоха добре на снимките заради мижавата светлина в гората). После си виках: я дай да търсим хижа "Погледец", не може да е чак толкова далече, и тръгнахме по пътеката нагоре с очи вперени в табелите. По едно време даже видяхме една табела с надпис "ул.Погледец", откъсната от някоя ограда или стена в шопския дистрикт и закована на майтап на едно паднало дърво. Тъкмо възкликнах: Ах! Колко съм благодарна на вандала, дето ми улеснява трасето! И, хопааа: на следващия маркировъчен стълб думата "Погледец" липсваше! Пишеше само: "хижа Алеко"  и "Черни връх". Кой знае къде се е дянала пътеката, обрасла с бурени и скрита под падналите смърчове и каменните грамади. И си мисля аз: само да не стане така, че на следващата табела и надписа "Алеко" да изчезне и да остане само "Черни връх"! Тогава ще бъдем принудени да се катерим ча-а-ак на върха на Витоша, там където се вижда от София голямото петно сняг. А пък малко преди върха да не вземе да изчезне и указанието "Черни връх" и да се появи друго: "Само за Мусала". А преди Мусала(където ще стигнем след месец-два) да не изчезне и Мусалата и да остане само: "За Еверест"! И ако и Еверест изчезне, тогава... ще трябва да отлетим към друга екзопланета!
   
    Шегува се моята милост, но ето че се задава Бистришко бранище, треволяците са два метра високи, а пътеката тясна, камениста и покрита с малинак - не знаеш на какво газиш и дали няма да настъпиш змия. Минахме и през гората опустошена от торнадо преди доста години - беше страшна гледка, чак тръпки ме побиха! Сухи дървета, отсечени по средата като с лазер и разхвърляни навсякъде! А правите - изсъхнали и превърнати в дантела от бръмбара-корояд. Видяхме и изгорялата от пожара зона - като във филм на ужасите е! Стигнахме до една чешма насред огромна камара камъни, а до нея - туристическо пано с картата на Витоша, на която беше отбелязано с червено кръгче мястото, на което се намираме: You are here. Ясно: хир, хир, ама колко остава до Алеко никой не ти казва. Все-пак, решихме, че ще е по-близо напред отколко назад и че всяка пътека има весело начало и най-вече щастлив край, така че давай да дадем: само напред! Но ето, че тази весела пътека съвсем се заплита в паднали дънери, малинак, високи треви и амазонски цветя, реки от камъни, сипеи, - абе всичко необходимо за да те хване бъз! Минаваме ту под дънерите, ту ги прескачаме, тук ги заобикаляме! Мъкааа!       

   Навлизаме, най-сетне, в зелена и здрава гора, пътеката се разширява и става алея удобна за ходене. Само че и зелената гора сякаш е омагьосана и не ще да свърши - след около 3 часа ходене още не знаем колко ни остава. Наоколо почвата е кална и разровена от глигани - не е изключено да се навърта наоколо някой агресивен мъжкар. Разтрепериха ми се краката. Тъкмо се бяхме отърсили от страха да не ни сполети ново торнадо и хайде - сега пък глигани! Ускорявай крачка и онемявай, народе. Добрахме се до каменна река(морени) с дълъг мост над нея, откъдето се разкриваше прекрасна панорама към сивата, потънала в смог София. И пак лес, и пак ходене! Как да е, в два и половина стигнахме до Алеко, хапнахме сандвичи и праскова, пихме кафе(наше), напълнихме шишенцата с изворна вода и в 15 часа хванахме пътя към Симеоново "district" през местноста Романски и междинната лифтова станция, а в 17 часа стигнахме до езерата. Кратка почивка на шезлонг и давай надолу към дистрикта пеейки: "Много беше, мънинко останаааа!/ Наближава в дистрикта да се върна,/ да се върна, лаптопа да прегърна". И тук е моментът да благодаря на кърлежите, на змиите и на глиганите, че са ни оставили на мира, на времето, че не се е развалило(а такива изгледи имаше - черни облаци бяха надвиснали над планината), на цялата природа наоколо - благодарни сме! А друг път няма да тръгнем на толкова дълъг преход без гид, компания, коли, лифтове, карти, мачете и акъл! People, you are here!