Защо невъзможно?
Всичко може да стане
ако изключим някои важни неща
и, сприхавите в случайността им,
минути объркана самота.
Cебе си губя и пак се намирам.
Същата непокорна любов ме тревожи,
от маранята на умората завоалирана,
и от прашинките на въпросите.
Същата непокорна любов ме тревожи,
от маранята на умората завоалирана,
и от прашинките на въпросите.
В стиха си заключвам беглите делници,
страха не от края, а от началото.
Защо е невъзможно да се върнем
към това, което вече е станало?
страха не от края, а от началото.
Защо е невъзможно да се върнем
към това, което вече е станало?
Niciun comentariu:
Trimiteți un comentariu
Rețineți: Numai membrii acestui blog pot posta comentarii.