marți, 6 decembrie 2011

Невзаимни поеми




Въздушен плач е моята поезия
и живот след живот
във вселенския миг
в нови метафори се прераждат
тъжните атоми на тялото ми
и отново се сливат
в паметта на душата
вода и въздух -
копнеж и нирвана
може би в укротените морски вълни
или в стихийния стълб над океана
Самотно преливане
в невзаимни поеми
попивани в пясъка на вековете...
за миг се търсят
и намират ръцете ни
допирът им -
ръкавица от пепел...

Niciun comentariu:

Trimiteți un comentariu

Rețineți: Numai membrii acestui blog pot posta comentarii.