Бягство

Но вратата може би я няма,
няма ги пътеките към никъде -
осъдена съм тук да пътешествам,
в пространството на малкото канарче
от клетката зазидана в прозореца...

И бягство няма - ни от себе си,
и нито от илюзии, от идоли
изваяни от кал и бяло злато.
Излизам аз от никъде и тръгвам
покрай екватора на самотата ми,

във себе си зазидана - излизам
и топлият декември ме прегръща
с мъгла и дим, и още много дни
направени от думи и поезия.
Защото нещо плаче и ме вика,

като дете изгубено в тълпата,
и като миг от детството, когато
по хълмовете бродех, за кокичета...
От никъде за никъде съм тръгнала,
но бягство няма, няма я вратата.