Мимолетни

Есен е, есен... Тъгата дими,
измамно горят хоризонти,
горят глъбините на моите дни
под бреговете самотни.

Променя се времето и синевата,
и спомените се променят.
Като златен дъжд се ронят листата
в горите на моите поеми...

Търси ме навред, аз нямам адрес,
аз просто съм смисъл, навсякъде.
Всички пътища водят към залеза
И отвъд залеза... Чакам те.