Le silence des fleurs

 De toi à moi règne le silence des fleurs
qui éclôt d'une graine de soie

des fleurs oranges - tendre expansion
à flots veloutés de joie

la complicité subtile des fleurs bleues -
désir fugitif et caché

ou le silence pensif des fleurs blanches -
le déclic de leur chasteté

l'ardeur des fleurs rouges danse dans l'air
et l'espace déborde de passion

la fresque d'or de l'univers entier
jaillit du silence des fleurs jaunes

Mais quel silence de cendre envahit mon âme
quand l'ombre captive les couleurs...

Ton sourire éclôt d'une graine de soie

Parle-moi
par le silence
des fleurs!

Парабола

Не боли
и не зная вече коя съм
светлината е страница бяла
блещука, трепти мимолетна
като сянка на свещ в катедралата

забавям се, в тишината закотвена
и се търся в предишния вик
трябва да има обратни пътища
към болката
отшумяла за миг

Трябва да има
неподправено нещо
в живота ми отпреди раната
нещо, което да ме подсети
за истинските ми очертания

Защото вярвам, че са толкова ясни
за този, който е избран да убива
и трептят остриета в ръката му
и го чакам без съпротива

Pluie

Eté, paradis perdu
ta dernière pluie lave
les âmes encore vertes
des marronniers
la ville porte l'empreinte de l'eau
c'est mon signe
c'est bon signe
la flaque en forme de coeur
devant ma porte

Je plonge
dans la fraîcheur du matin
peuplée soudain
d'un chat au nez humide
et aux pieds nus,
d'une rose trémière
qui tourne sa tête mauve
et m'interroge muette
et d'une gitane
qui balaie le trottoir
et ne regarde personne

Un rayon de soleil
brille au hasard
dans mes yeux tout flotte
le coeur d'eau
le chat
et les rues
parmi les âmes
des marronniers...

Мимолетни

Есен е, есен... Тъгата дими,
измамно горят хоризонти,
горят глъбините на моите дни
под бреговете самотни.

Променя се времето и синевата,
и спомените се променят.
Като златен дъжд се ронят листата
в горите на моите поеми...

Търси ме навред, аз нямам адрес,
аз просто съм смисъл, навсякъде.
Всички пътища водят към залеза
И отвъд залеза... Чакам те.

lettre

J'attends une lettre qui ne vient pas

quelques mots écrits de ta main

à travers l'incohérence
du monde

ta main flottante dissout les mots
d'encre, de verre, de sable, de vagues

ils disent seulement ce que j'entends -

la lumière de tes doigts
leur caresse intangible

Ecris-moi

un seul mot à ton gré:
joie, tristesse ou hasard

presque rien
et moi
dedans.

Три

По три кафета пият туарегите:
първото - сладко като любовта,
второто - горчиво като живота
а третото - силно като смъртта.

Ако напусна твоя ден пустинен,
не си ми дал частица от нощта.

В напръстници
поднасят туарегите
на своя пътник-гост
кафето тайнствено.

Ако за теб
аз съм случаен гост
и като пътник си отивам -
не си ми дал любов

в напръстника на твоята душа.

Бяло писмо

Като лебеди думите си отиват с реката
вливат се в залеза, умира денят
еднакво ненужни на зрящи и слепи
на кръговрата на песента

няма никой наоколо
няма никой в сълзите ми
брегът, есента са пленена материя
направих от неизживяното тотем
от безпорядъка в живота ми -
асиметрия

аз съм имала всичко наполовина:
ешафод без въже и любов без любов
и сега мълча, нещо в мене да пише
с охлювни дири
бяло писмо...