Миг

От времето безшумно се изплъзвам.
Дишам затворена в една минута.
Без пътни знаци, по ръба на спомена,
реалното пространство ще се лута.

И виждам как в мига на листопада
блестят самотни белите брези,
как се възвръща в клоните тъгата.

А тишината нечий глас изтри...