19 февруари - слънчев и прашен полупролетен ден и нищо за правене в резервата. Румпелщилцхен решава да отиде до Обрадовски Манастир Свети Великомъченик Мина Котуански, който се намира в покрайнините на махала Бенковски. (Едно време там беше село Обрадовци). Много приказки се приказват за чудесата на Св. Мина (арабин от Египет) - всяка втора баба, когато чуе, че нещо не е наред с дружките й или с техни близки, веднага ги посъветва: "Иди да се молиш на Св. Мина - той помага при болест, бездетност и кражба. Няма начин да не ти помогне, ако се молиш добре."
Румпелщилцхен е скептичен към чудесата, макар да е роден през средновековието, щото междувременно се е образовал - прочел е сума ти пергаменти и книги дебели и тънки и знае, че науката не се маже на филия и не се яде с боза направена от развалени вафли и бисквити и подсладена с аспартамче. Понякога, при болния, освен терапията, и самовнушението си казва думата - с молитва мозъкът се програмира на определена вълна и думите се превръщат в реалност. Ерго - Румпи ще отиде на този манастир с туристическа цел - напоследък манастирският туризъм така се е засилил, че е изпреварил даже селскостопанския и земеделския, и всички екопътеки водят вече не до Рим, а до някой малък или голям манастир на баир или насред китна зелена ливада.
Автогарата в Орландовци(или Малашевци?) е отправната точка на това ми ти пътешествие или пелеринаж. Изглежда като след атомна бомба - пуста, изоставена, стара, сива, разбита и легнала на хълбок между два реда соц-павилиони-коптори, където се продават кюфтета и кафе. Пероните са доста отдалечени и не се знае кой номер автобус ще се появи по-напред, така че Румпи си купува чаша малашевско кафе и застава точно по средата: с левия крак на номер 23, а с десния на 21/22 (понеже тъкмо е изпуснал 24 - този отива баш до манастира, а другите минават на почетно разстояние и трябва да се върви половин час пеша). 23 се появява пръв, но след като пътниците слизат, затваря вратите и няма изгледи да тръгне скоро. Ето го и 21/22 - този по-бодро я раздава и той ще да е, си мисли Румпелщилцхен и хич не греши.
Качва се в ръждясалото возило, инструктира контрольорката да го предупреди, когато наближават спирката "Пречиствателна станция Бенковски" и сяда на прашния стол близо до прозореца. Махалата е стара, неугледна, занемарена, редуват се стогодишни къщурки и нови палати големи като прогимназии или обратно, хора облечени с вехти дрехи и намръщени лица се качват и слизат на спирките, нищо интересно и свежо не белязва това пътуване до края на Бенковски, където се мъдри табелата "Пречиствателна станция" и целият явтобус се развиква едновременно: "Тука е, тука е! Слизайте!". Ах, мерси - всички бяха разбрали, че Румпел отива до манастира и се бяха юрнали да помагат с информация. "Върнете се назад - а сега надясно по шосето, натам, натам!".
Леле-е, какво дълго шосе насред полето, сгради не се виджат, манастир не се вижда, жива душа не се вижда - с една дума: пустош. В далечината, потънало в мъгла и дим, се вижда село Кубратово. Мандахерцането по шосе е досадна работа, минават камиони натоварени с тор и такава смрад се разнася, и такъв прахоляк, че не се диша без кърпа на устата и щипка за пране на носа. Покрай шосето минава и някакъв заблатен канал, превърнат в сметище от шофьорите, които си хвърлят боклуците направо през прозореца на автомобила. По някое време се появяват и други следи от цивилизация, а именно Пречиствателната станция на Софийска вода: сгради, оградени площи, бараки, коли, техника. Има и табела на градски транспорт, на която пише: "Спирка Манастир Св.Мина, автобус 24". У-ха! Стигнахме до обетованата земя, нищо че манастир пак се не вижда наоколо. Портиерът на станцията показва на Румпи накъде да тръгне: по шосето в южна посока. В същата посока минава и една раздрънкана и разпадаща се маршрутка без пътници. Ясно. Маршрутката спира до малко мостче, над който се извисява кръст. Ето го манастирът! Ех, че странно място!
На паркинга коли няма, работен ден е, няколко момчета в черни анцузи се мотаят насам-натам, две баби се връщат вече от молитва и се запътват към маршрутката, а до моста един просяк, застанал като цербер на пост, се опитва да баламосва правоверните с дълга религиозна тирада за здраве и сбъдване на всички желания. Но никой не му обръща внимание и започва отначало на висок глас, направо се развиква: "Го-о-оспод здраве да ви дава и да ви се сбъднат вси-и-ички желания, помогнете, Го-о-оспод здраве..." и така нататък, докато прегракне.
Това желязно мостче прескача река Владая, точно на мястото, където се събират отпадъчните води от пречиствателната станция и смърди ужасно на фекалии и помия. Манастирът е построен на самия бряг, стряскащо е в началото, докато свикнеш с обстановката и се примиряваш.
Порталът е хубав, бял, под форма на свод, следва огромен двор с райграс, маси и пейки под навеси, детски катерушки и люлки и две големи къщи, съвсем нови и необитавани - с каква цел са ги построили, не се знае. По средата има странен шадраван, който прилича на алпинариум, но камъните не са натурални и по-скоро загрознява градината, вместо да я разкраси - кичозен е. Две алеи водят към втори двор - там се намира манастирът, който представлява исполински скъпарски комплекс от сгради, църкви, магазин за сувенири, чешми и още нещо - всичко едно върху друго, и Румпелщилцхен има усещането, че се намира някъде на курорт в Слънчев бряг, а не в покрайнините на Бенковски. На черна мраморна чешма пише, че е дарение от бизнесмена Славчо Христов. И неговият лик го има там, някъде. Но къде е чудотворната икона на Свети Великомъченик Мина Котуански? Ето я в малката църква близо до входа. Разказва се, че Свети Мина бил египтянин от Александрия и войник в армията на император Диоклетиан. Приемайки християнството, е влизал в конфликт с римската власт и е бил измъчван и убит. На иконата е изобразен в цял ръст, с копие и кръст. Покровителства бездомните, сираците, семейството, пътниците; лекува от заекване, намира изгубени или крадени вещи, молят му се за рожба, женитба и всякакви болести...
Румпи не се моли за нищо - че кой е той, та да каже на Господ какво да прави и какви желания да му сбъдне. Бог е вездесъщ, всесилен и всезнаещ и няма нужда от упътване и посредници в общуването му със живите твари и с природата. Така мисли Румпелщилцхен и си тръгва ходом марш, като не пропуска да обиколи и снима за спомен Обрадовския манастир отвън - отвътре снимането е забранено. Млада мома се прекръства на изхода с дясната ръка, а в лявата държи цигара. После продължава да пуши и не знае, че тоя порок не е угоден Богу . На пейките има вече млади хора с деца - ядат, пият и пушат, а децата си играят и викат.
Следва пак преминаване по моста над вонящата вода, със запушен нос, уста и уши. Просякът не е помръднал от мястото и продължава да си изрецитира на висок напевен глас репертоара за здраве и богатство. Маршрутката се появява и тя: разглобена, ръждясала, разпадаща се. Пътници няма, само двете баби, които кой знае защо не са се качили в предишната. Румпи се престрашава и той - качва се. Оказва се, че билетчето струва 1 лев, а билетчета няма. По трасето се понапълни малко с мургавеляци от Бенковски, които си знаеха урока и даваха на шофьора точната сума от 1 лев, без да очакват нищо в замяна. И все така до Лъвов мост в столицата, където всички се разтоварват живи и здрави. След това пътуване през Орландовци, Малашевци и Бенковски, на Румпел му се струва, че София е рай, а кварталите Обеля, Надежда и Люлин - предверия на рая.
Искате ли, деца, още една приказка? Искате ли, деца, още една приказка? Искате ли, деца, още... Искате вий, ама няма. Следващият път.
Niciun comentariu:
Trimiteți un comentariu
Rețineți: Numai membrii acestui blog pot posta comentarii.